Броени дни преди светлата за България дата – 3 март, Вазовите герои излязоха от страниците на „Под игото“ и населиха актовата зала на 10. СУ „Теодор Траянов“. Окуражавани от даскал Климент (Константин Косев, 4г кл.) и водени от благия и добронамерен глас на Бойчо Огнянов (Николай Антонов, 4г кл.) ученичките на Рада Госпожина (Любомира Златева, 4г кл.) грееха и гласчетата им възкресяваха събития и имена от славната българска история. До студения и неприветлив Кириак Стефчов (Константин Проданов, 4г кл.) се поклащаше калимявката на поп Ставри (Георги Илиев, 4г кл.), а кир Михалаки (Виктор Петров, 3д кл.) и чорбаджи Мичо (Йоан Байрактаров, 3д кл.) седяха достолепно и наблюдаваха изпита.
Ръцете на ученичките (Мира Вътова, Катрин Абдул Ахат, Ивана Елкина, Джулия Маркуард – 3д кл.), облечени в празнични национални носии, лежаха кротко до тогавашните таблети и „тъчскрийн писалки“ – сандъчета с пясък и калем върху него, а любопитните очички на зрителите на този невероятен спектакъл – учениците от начален курс – се опитваха да разчетат изписаните върху дъсчици думички „честна“, „любезна“, „благопокорна“, „разумна“, „внимателна“ – качества и добродетели, които са били основни за българската жена през XIX век и на които ние, настоящите учителите, се опитваме да влеем живот и ценност днес.
Бурни аплодисменти изпратиха актьорите в края на постановката, която бе играна два пъти, за да може да бъде видяна от всички деца.
Това „представление“ с впечатляващи костюми, автентична обстановка и много въодушевление, е плод на всеотдайността на колегите от начален курс Донка Иванова, Велина Симеонова, Ирена Цветанова, на Анита Георгиева, преподавател по изобразително изкуство, които не пестиха сили и лично време, и които съумяха да запалят и включат родителите на младите актьори да помогнат за реализирането на това „общо дело“. Защото в основата на всички общи дела и преди два века, и сега, лежи всеотдайност, себераздаване и щедрост.
Благодарим ви колеги и родители!
В празничната програма участваха със стихотворения и ученици от I, III и IV клас. И накрая задължително трябва да споменем изключителното акапелно изпълнение на „Хубава си, моя горо“ на Деница Камбурова и Ина Гергова от IIв клас, което предизвика сълзи в очите на някои от присъстващите колеги.
Докато гората на Любен Каравелов продължава да прекрачва прага на класните стаи и да „мирише на младост“, докато героите на Вазов продължават да ни припомнят същността на думата „родолюбие“, 3 март никога няма да се превърне в обикновена дата и цветна страница от учебника по история!
Честит празник на всички ученици, родители и учители!
