ТЕОДОР ВАСИЛЕВ ТРАЯНОВ    е роден в Пазарджик на 30.01.1882 г. Завършва Първа мъжка гимназия в София, следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и в Техническото висше училище във Виена (1901-1908).

Доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, участник в четата на Христо Чернопеев.

Заема различни дипломатически длъжности – Виена (1914-1920), Бреслау (Вроцлав, 1922).

След 1923 г. се установява в България и се отдава на литературна дейност. Учител в Първа мъжка гимназия (1926-1933). Умира на 15.01.1945 г. в София.

  Активен сътрудник на литературния печат. Редактор (заедно с Ив. Радославов и Л. Стоянов)  на сп. “Хиперион” (1922-1931).

Символист и романтик в поезията си, ревностен следовник на немските философски и литературни традиции, Траянов, заедно с Яворов, е провъзгласен от критиката за родоначалник на символизма в българската поезия. Автор на стихосбирките “Regina mortua” (1909), “Химни и балади” (1912), “Български балади” (1921), “Песен на песните” (1923), “Романтични песни” (1926), “Освободеният човек” (1929), “Декламаториум” (1932), “Пантеон” (1934), “Земя и дух. Кн. 1” (1941).

Теодор Траянов адаптира на български език произведения за деца, превежда драматургични текстове, пише литературни, театрални и музикални статии и рецензии.

Т. Траянов започва да се занимава с шахмат като ученик в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор г-н Кунчо Катинчев.  През 1898 г. в София играе в първото официално шахматно състезание в България с професора по математика Димитър Табаков, като завършват наравно 3:3. Развива шахматния си талант и във Виена. През 1907 г печели пътвото неофициално Ррепубликанско първенство по шахмат, в кафене “Смолницки”, като побеждава във всички партии. През 1931 г.  става председател на новоучредения  Български шахматен съюз. На 13 април1936 г. играе партия, която завършва наравно с Александър Алехин на сеанса му в София. 

 

Теодор Траянов